В търсене на добрия стил
На какво ли не са писали нашите предци в зората на своята история! На камъни и стени, глинени и восъчни таблички и разбира се, на фаворита на древните цивилизации – папируса. От папирус са направени и първите предшественици на химикалката. Египтяните смачквали тръстикови пръчици, така че да се получат четки, а гърците заостряли същите тези пръчици.

В Древния Рим стават популярни дървените таблети, залети с восък. За да се пише на тях бил изобретен стилусът. Това е метална или костна пръчка, с острия край на която пишели, а с тъпия изтривали ненужното. За тези, чийто инструмент пишел лошо казвали – „той има лош стил (т. е.  стилус)“. Отдавна вече го няма древноримския стилус, а от лош стил не можем да се отървем.
Названието стилус живее не само в думата “стил“. Стилус е наречена поради голямото външно сходство капацитивната писалка, която заменя  мишката при прецизно използване на сензорни екрани /тъчскрийн/.
В България восъчните дъски са били използвани по време на Възраждането в килийните и класните училища.

Птичи пера
Когато пергаментът  изместил папируса и восъчните таблички, за писане по неговата гладка повърхност започнали да използват птичи пера (някъде около VI век). Обикновено били използвани маховите пера на гъските, но ставали и от други големи птици, например врана или паун.
Отначало прясно изскубнатото перо се почиствало с нагорещен пясък. След това се подрязвало под ъгъл и се заточвало. Качествените и правилно подготвени пера се ценели високо. Например, Гьоте изпратил на Пушкин като подарък свое перо, опаковано в разкошен калъф.

Задължителен аксесоар на писаря бил пясъка. С него се посипвал написания текст за да изсъхне бързо и да не се размазва.
За разлика от стилуса перото лесно да се плъзга по хартията. Писмото е бързо и индивидуално – варира в зависимост от наклона и натиска. Така за първи път възниква понятието за почерк. Калиграфията става изкуство, а умеещите да пишат красиво и прегледно – доста търсени .
За съжаление птичето перо било доста нетрайно, а и постоянно да се топи в мастилницата било досадно. Нужно било нещо по-трайно и удобно.

Метални пера
По всичко изглежда, че металното перо е изобретявано нееднократно. Бронзови пера били намирани даже при разкопките на древноримския Помпей.  Но така както първите огнестрелни оръжия не изместили изведнъж лъка и стрелите, първите некачествени пера от метал дълго на могли да се конкурират с евтините птичи . Те също изпускали мастило и по-често раздирали хартията.

Металното перо има не един изобретател. Мнозина считат, че първите успешни разработки са били във Великобритания. За ролята на първооткривател претендира Харисън от Бирмингам, който направил свое перо през 1780 г. Неговият принцип използвал през 1820 г. Джозеф Гилотт и изготвил много удачно еластично и тънко метално перо. През 1829 г. Джосайя Мейсън се досетил да разцепи това перо, а след година Джеймс Пери започнал да прави в перото отвор и странични процепи. След това производството на метални пера станало масово.

Използвани са материали на www.ytime.com.ua