Иван Вазов
(1850-1921)

 Народният поет
Патриарх на българската литературара

• роден на 27 юни 1850г. в Сопот
• баща – Минчо Айваза – търговец с подчертано родолюбиво съзнание
• майка – Съба Вазова – от нея наследява любовта си  към народната песен и усета към красивото
• 1865г. – учи гръцки в Калофер при Ботьо Петков
• 1866/68г. – учи в Пловдивската гимназия
• 1870г. – заминава за Румъния при чичо си, но скоро заживява сред хъшовете;
• 1875г. – става член на революционния комитет в Сопот
• 1876г. – емигрант в Румъния; излиза първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла” (с псевдоним Пейчин)
• след Освобождението – работи в руската администрация в Русе и като съдия в Берковица
• 1880г. – живее в Пловдив; там създава „Епопея на забравените”, „Чичовци”, „Немили-недраги”
• заминава на фронта по време на Сръбско-българската война; след това се мести в София
• 1886г. – напуска България заради политически гонения; пише „Под игото” в Одеса
• първият професионален писател
• 1895г. – 25г. юбилей – обявен за „Народен поет”
• 1920г. – втори всенароден юбилей
• умира в София през 1921г.