Преди много време не е имало такива моливи, каквито има днес. Художниците рисували със сребърна пръчка, а учениците – с пръчка от галенит (оловен сулфит), увита за удобство в калъф от кожа. И до сега на немски език моливът се нарича така  – „оловна пръчка“ (Bleistift).

Историята на молива е от преди около 300 години, когато  за писане и рисуване започнало използването на един нов минерал – графита. Но графитът е много мек, за това към него прибавяли глина. Така той става по-твърд и здрав.

Колкото е повече глината, толкова по-твърд е молива и следата, която оставя е по-светла. За това има моливи с различна твърдост – твърд, среден и мек. Графитът цапа ръката, която го държи, за това, той бил „облечен“ в дървен корпус. Оказало се , че не всяко дърво е подходящо за неговото изработване, то трябва леко за се реже, но да не е чупливо. Идеалната дървесина се оказал  кедърът.  В графитната маса се добавя още  масло и лепило, за да се плъзга моливът по-лесно по хартията и да оставя наситена следа. Така преди около 200 години моливът започнал да прилича на това, което ние сме свикнали да виждаме .

Началото на масовото производство на моливи било поставено в Нюрнберг, Германия от Faber-Castell (основана през 1761 г.), Lyra, Steadtler и други компании.

Моливите се правели ръчно. Сместа от  вода, графит на прах, глина, мазнина, сажди и лепило се изсипвала в отвора на дървена пръчка и се сгъстявала чрез загряване. Един молив се изработвал за около пет дни и струвал много скъпо.
Първият производител на моливи с различна твърдост е Джоузеф Хардтмут от Виена (1790 г.), той основал  компанията Koh-I-Noor Hardtmuth, която и днес е сред водещите производители на моливи.

През 1795 г. французинът Никола-Жак Конте въвел техника на разпрашаване , с която не само качествения английски графит, но и  графитът от мините в Германия и Австрия да може да се използва.

В Русия първото производство на моливи било организирано от  Михаил Ломоносов.

Първата фабрика за моливи в България -„Девеко“ е заработила през 1925 г. в Бургас. Неин наследник сега е „Кох-И-Ноор Хемусмарк“ АД.

Моливът постоянно се усъвършенствал. Когато е с кръгла форма, той лесно се търкаля и пада от масата, за това започнали да го правят шестостенен. След това за удобство в горната му част започнали да поставят гума. Появили се и цветни моливи, в които вместо графит се използва смес от  пигменти, восък, креда, лепило, каолин. В търсенето на заместители на дървесината се появили пластмасови моливи. Бил изобретен и автоматичният молив с метален корпус.

Невъзможно е да си представим детството без моливи. Комплект  цветни моливи в красива кутия както и преди си остава желан подарък за всяко дете.

 

Използвани материали:
1. www.kid-info.ru/rasskazhite-detyam/istoriya-karandasha.html
2. www.catalog.libvar.bg/view/show_ad.pl?id=11231&SC=id&RC=1&SRV=true&LANG=bg&SA=11231